Пети клас изглежда кошмарен и за децата, и за родителите (а и за учителите) по много линии. Изведнъж от грижите на една учителка детето се озовава пред изискванията на много учители. Натоварено е с повече уроци и домашни, а очакванията към него се увеличават рязко. Не на последно място, периодът съвпада и с кризисен за личността на детето момент – навлизането в пубертета.
През годините министри на образованието признават, че преходът между четвърти и пети клас е най-тежък за учениците заради пропуски в образователната система. И въпреки че просветното министерство в последния редовен кабинет захвана нещо като реформа (преглед на учебните програми), не се знае дали и как ще продължи тя.
Като че ли повече грижа и фокус върху проблема идва от неправителствените организации. През 2019 г. Асоциация Родители издаде наръчника за родители „Добре дошли в пети клас“, чиято цел е да осветли този труден в образователен и житейски план момент от развитието на децата им, а и да ги подготви за него.
Каквито и да са трудностите обаче, нещата не изглеждат чак толкова отчайващи, ако имаме предварителна нагласа и знания за това, което предстои.
Може ли да е малко по-лесно?
Преходът от началното към основното образование в българското училище е рязък. До четвърти клас имаме нещо като семеен модел на преподаване – един учител (обикновено жена) се грижи за обучението на всички деца по всички предмети. В следващата учебна година моделът цялостно се променя: изведнъж се появяват много учители, всеки с различен метод на преподаване и изисквания, оценки, повече домашни, децата сменят кабинети… Изискванията към тях са в пъти по-високи, а очакванията – да са много по-самостоятелни и отговорни.
Според психолога Нели Цветкова преходът между четвърти и пети клас би могъл да стане по-плавен на училищно ниво. Например, учители от прогимназиалния етап могат да влизат в някои часове във втория срок на четвърти клас или класните на четвъртокласниците да се информират за терминологията, която се използва в пети клас.
През 2020 г. Министерството на образованието финансира с 1 млн. лв. програма за плавен преход между четвърти и пети клас, която обаче не беше удължена.
Безплодните усилия на държавата
Министерството на образованието също признава, че има проблем с училищната програма за пети клас и прехода към нея. Бившият образователен министър Николай Денков определя прехода като „трагичен“ в интервю пред БНТ през юни 2022 г. По думите му има поне две причина за това – промяната в подхода на преподаването и появата на различни учители по отделните предмети.
Според Денков стилът и методът на преподаването е по-големият проблем за образованието, отколкото съдържанието в учебниците. Затова наред с препоръките за промяна на учебните програми той обеща да се мисли и как „да се направи преподаването по-интересно“.
На практика всичко остана на ниво „ще се мисли“. Въпросните препоръки за промяна на учебните програми излязоха през юли м.г. след мащабно проучване, в което бяха взети предвид мненията и на учителите, и на учениците, и на родителите, но засега последваща работа няма. Идеята на просветното министерство, начело с Денков, беше първо да бъдат променени програмите, а после и учебниците. След като кабинетът обаче падна, работата по тях е замразена, а следващият образователен министър не е длъжен да я продължи. То и промяната за пети клас не е кой знае каква: препоръката беше няколко теми по български език да се качат в шести клас и една по математика да отиде в седми.
По думите на учителката по български език и литература Доротея Николова образователната система не си върши работата добре.
„Децата не успяват между първи и четвърти клас да научат основните неща, които им трябват като инструментариум, за да могат да учат по-сложни неща, да осмислят света, живота. Програмите се олекотяват все повече и в пети клас децата не идват подготвени“, казва тя. Според нея именно стремежът да стане по-лесно за учениците изиграва лоша шега.
По-меко с пубертета
В работата ѝ като училищен психолог Нели Цветкова е имала практиката да си говори с петокласниците. „Имах с тях един час седмично, защото те наистина имат нужда. И им давах възможност да ми задават въпроси, анонимно“, разказва тя.
И ето кои са най-често задаваните въпроси:
Наистина ли ще стана толкова гаден сега, като вляза в пубертета?
Наистина ли сега ще започна да се карам с родителите ми?
С мен няма да може да се говори, докато не стана на 19?
Според психолога в обществото пубертетът е формулиран като нещо ужасно. „Което не е така. Да, имат повече хормони, реагират по нов начин, но не е толкова страшно“, обяснява тя. Препоръчва да се използва по-мек език, когато се говори за тази възраст, защото другото плаши децата. „Трябва да е с повече разбиране, повече подкрепа, да им дадем възможност да задават въпроси, а не просто да им се казва колко ще е гадно без нищо по-конкретно“, съветва психологът.
Като индивидуално развитие все по-важно започва да става взаимоотношението с връстниците и малко по малко децата на тази възраст започват да се отделят от семейството. Това е много важен и ценен процес. Родителите трябва да намерят баланс между това хем да са информирани за всичко, свързано с децата, хем все пак да подкрепят процеса на индивидуализация.
„Ще споделят по-малко, ще станат по-самостоятелни, ще започнат повече да имитират връстниците си или да се интересуват повече от нещата, които правят другите деца“, обръща внимание Нели Цветкова.
Според нея е важно родителите да намерят златната среда и, от една страна, да дават възможност децата сами да отговарят за все повече неща, но от друга – да не го сторят твърде рязко и изведнъж.
Към родителите: вдишай – издишай
Според учителката по български език и литература Доротея Николова работата на родителите в подготовката за децата им за прехода е особено важна и не става между четвърти и пети клас, а започва много по-рано. „Те трябва да живеят интензивно с децата си, да общуват с тях, да ги карат да им разказват какво са прочели, какво са видели, какво им се е случило. Но хубаво, структурирано, с цели изречения.“
Тя отбелязва като особено важно родителите да разберат, че за да пораснат и да се развият, децата им преминават през етапи на обучение, някои от които са трудни, но необходими. Един съвет, който може да даде за родителите: „Карайте ги да пишат – как е минал денят им, есета, разкази, да си водят дневник… Трябва да пишат изключително много. Писането е свързано с разгръщането на когнитивните и с езиковите способности. Без да пишат, децата няма да развият естествения си интелектуален потенциал“, смята тя.
Съветът на психолога засяга друга област от развитието на 11-годишното дете – неговото порастване. Когато порасналото ви момче или момиче иска да направи някоя стъпка, е важно да заявите ясно какво очаквате като резултат.
Например, детето желае вече да ходи само на училище. От родителите се иска да поставят някакви условия, чието изпълнение би следвало да легитимира новата стъпка. „Искам три пъти да идеш до баба ти, която живее по-близо, и тогава съм съгласна да те пусна сам/а“, дава пример психологът.
Родителите могат да подкрепят плавното преминаване към пети клас, като постепенно увеличават очакванията към своя четвъртокласник – да си следи програмата, сам да си подготвя учебниците, да се грижи екипът по физическо да е изпран и подготвен. „Това прави голямата разлика. Малките неща подготвят за големите промени“, казва Нели Цветкова.
Тя обръща внимание на още един важен момент: няма страшно, ако децата имат по-ниски оценки в пети клас. „Това е моментът, в който имаме по-високи очаквания към тях. Ако родителите се напрягат и им се карат за всяка четворка, няма да им помогнат“, казва психологът. Нейният съвет е да се възползваме от ситуацията, за да поговорим с детето, да го попитаме какви са неговите очаквания, как вижда своите възможности, какъв труд е положило по съответния предмет и какво може да направи, за да повиши резултата си.
И накрая да попитаме децата
Ако трябва да обобщим, изглежда всички възрастни в лицето на родители, учители и специалисти са на мнение, че не им е лесно на петокласниците и се налага промяна в прехода и по-внимателен подход. Накрая попитахме и самите децата и, честно казано, през техните очи положението не изглежда чак пък толкова кошмарно. Те успяват да се справят и да приемат нещата такива, каквито са. Това, разбира се, не означава, че няма нужда от промяна.
Ето какво казаха те:
Вероника, пети клас: В началото ми беше малко странно – да запомниш изискванията на различни учители и да свикнеш с начина, по който преподават и говорят. Обаче бързо се свиква. Само в началото ми беше малко зор, ама малко.
Виктория, шести клас: Не беше чак толкова трудно, но когато си свикнал с една госпожа, която беше много мила, много добра, и когато спираш вече да я виждаш, ти липсва. Когато новите госпожи се държат по друг начин, искат повече неща от нас, което е нормално, е по-трудно.
Георги, шести клас: Не, не ми беше трудно със смяната на учителите. Имах проблеми с новите деца, защото в пети клас се преместих в ново училище, скарах се с някои от тях, но сега сме големи приятели. С учителите нямах драми. Освен, че имах тройки по математика и тръгнах на учител. Завърших с шест.